Това е строителната система, която дава най–добри показатели в тази област. Единствено по този метод на строителство могат да се строят така актуалните в развитите страни ниско енергийни и пасивни къщи.

Ниско енергийна е тази сграда, която при различните климатични условия в Европа се нуждае от 30 до 70 кWч/м2 енергия за отопление или охлаждане за цяла година. Това се равнява на 3 до 7 литра течни горива или 3 до 7 м3 природна газ. Сглобяемите къщи от дървесина отдавна покриват този стандарт.

Следващата по-висока категория ниско енергийни сгради са така наречените 3-литрови къщи. Това е сграда, която се нуждае от 3 л/течно гориво или 3 м3/природен газ или по- малко от 30 кW.ч за 1м2 жилищна площ за целогодишна климатизация. Такива сгради вече масово се строят чрез сглобяеми елементи с дървена носеща конструкция. При тези сгради има и повишени изисквания към прозорците, които трябва да са от дърво или пластмаса с трислоен стъклопакет.

Най–високата категория ниско енергийна сграда е така наречената пасивна къща. При нея разходите на енергия за пддържане на микроклимата са под 10 кW.ч/м2 жилищна площ в годината, които не е необходимо да бъдат внасяни като допълнително количество енергия, а могат да се осигурят от отделяната енергия при обитаването на жилището (готвене, къпане, човешка топлина, осветление, хладилник и др.) и от акумулиране на слънчевото греене (добро изложение, соларни инсталации). Отделяната или проникнала в дома топлоенергия се улавя от филтрираща система с термо помпи и се акумулира в специален топлообменник, от където се ползва при нужда. За управлението и функционирането на подобни къщи има изградени специални компютърни системи и програми. Разбира се за България това все още звучи екзотично, но това е бъдещето.

Може да си зададете въпроса, защо такива къщи да не могат да се строят и по традиционния начин?
Отговорът е следния: Външните стени на тези къщи трябва да имат коефициент на изолация под 0.2 W (м2 °К) за ниско енергийните и 0.15 W (м2 °К) за пасивните къщи. За да се постигнат тези параметри дебелината на стената изградена от:
- многослоен панел с дървена носеща конструкция достига до 30 – 35 см.
- железобетонна с мазилка над 10 м - практически невъзможно.
- тухлена стена (четворки) с мазилка-дебелината трябва да е 140 – 160 см.
- стена от порест бетон (Ytong) - 1.00 м.
- стена от масивно дърво - 70 см.

Затова, за да се подобрят малко изолационните параметри на монолитните сгради, се прибягва до допълнителни външни изолации, но елиминирането на всички термо-мостове е практически невъзможно. След като се убедят, че тези сгради са без конкуренция с изолационните си възможности, клиентите желаят да разберат дали останалите параметри на сградата отговарят на строителните изисквания и дали са сравними с масивните.